Застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите

По задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани лица са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

Задължителният характер на застраховката се обуславя от обществената й роля за осигуряване на социална справедливост. Чрез нея се защитават интересите на невиновни лица, на които са причинени имуществени или неимуществени вреди при настъпил пътен инцидент като се осигурява изплащане на обезщетение за причинените им имуществени и/или неимуществени вреди. Дори в случаите, когато неизвестен водач е причинил неимуществени щети или когато виновният водач няма застраховка ГО, увредените лица могат да получат обезщетение за претърпените вреди от Гаранционния фонд.

Същевременно, застраховката ГО осигурява финансова защита на застрахования – ако той виновно причини пътно-транспортно произшествие и има застраховка, неговият застраховател изплаща обезщетение за нанесените вреди, а не той самият. Естествено, това е в случаите, когато водачът не е употребил алкохол, наркотици и други упойващи средства, не е напуснал мястото на настъпване на ПТП, не е предизвикал умишлено ПТП. Ако водачът е бил пиян или е предизвикал умишлено ПТП застрахователят първоначално плаща на увредените лица, но има право да получи от виновния водач всичко платено по застраховката. Тежки са финансовите последици, ако сме причинили щети по време на катастрофа и нямаме застраховка „Гражданска отговорност“.

В Закона за движение по пътищата са предвидени следните принудителни административни мерки:

  1. Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Действието на принудителната административна мярка е до представяне на доказателство за сключена валидна застраховка;
  2. Временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който няма задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Мярката действа до сключване на застраховката.

Глобата при липса на застраховка ГО е от 250 лв. за физически лица и имуществена санкция от 2 000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец. При повторно нарушение размерът на глобите се повишава значително – за физически лица е 400 лв., а за юридически – 4000 лв.

Липсата на задължителна застраховка, както превишената скорост, може да се установява и с полицейски камери. Тогава се издава електронен фиш на собственика дори без негово присъствие. Фишът се изпраща по пощата и трябва да се изплати в 14-дневен срок.

Сключената в България задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е валидна за държавите членки на Европейския съюз и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, Швейцария, Андора и Сърбия. За пътуване в тези държави сертификатът „Зелена карта“ не е задължителен. Сертификат „Зелена карта" е задължителен при пътуване до третите държави от системата, а именно: Албания, Босна и Херцеговина, Беларус, Северна Македония, Израел, Иран, Черна гора, Мароко, Русия, Молдова, Тунис, Турция, Украйна, Азербайджан.

 

Сертификат "Зелена карта" се издава заедно с полицата по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите без допълнителна такса или друго плащане от ползвателя на застрахователни услуги. При договорено разсрочено плащане на застрахователната премия застрахователят е длъжен да издаде сертификат "Зелена карта" за целия срок, за който е платена застрахователна премия.

Застраховката (сертификатът) „Зелена карта” покрива отговорността на водача на моторното превозно средство в чужда държава в случай, че той виновно причини имуществени и/или неимуществени вреди на трети лица.

Сертификатът „Зелена карта” е задължителен при пътуване в държавите извън Европейското икономическо пространство, а именно - Албания, Босна и Херцеговина, Беларус, Македония, Израел, Иран, Молдова, Мароко, Русия, Тунис, Турция и Украйна, както и Косово.

Срокът на застраховката е едногодишен, считан от датата на сключването й. Ежегодното й подновяване е задължително за собствениците на МПС, може да се плаща веднъж годишно или на разсрочено плащане.

Цената на застраховката зависи основно от:

  • кубатурата на двигателя (за леки автомобили);
  • товароносимостта (за лекотоварни и товарни автомобили);
  • броя на местата (за микробуси и автобуси).

При формиране на цената, застрахователите обикновено отчитат и фактори като възраст, шофьорски стаж, виновно причинени пътнотранспортни произшествия, вид населено място, в което обичайно се ползва автомобилът. Тарифите на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се публикуват на страницата на КФН.

Лимитите на отговорност представляват максималните суми, които застрахователят би платил като обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. За България лимитите на отговорност са:

  • За неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица;
  • За вреди на имущество (вещи) - 2 100 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица.

При застрахователни събития, настъпили на територията на държава от Европейското икономическо пространство, важат лимитите на отговорност, приложими в съответните страни, на чиято територия е настъпило събитието.

Премията се изплаща еднократно или разсрочено, по споразумение между застрахователя и клиента.

Гаранционният фонд е създаден с цел постигане на по-обхватна социална справедливост по отношение на увредените лица при пътнотранспортно произшествие. Средствата в Гаранционния фонд се набират от определени вноски, представляващи част от премиите по застраховка ГО.
От фонда се изплащат обезщетения на увредените лица при пътнотранспортно произшествие причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, или на което виновният водач няма сключена валидна ГО. Също така, когато застраховател със седалище в Република България или застраховател от трета държа, действащ чрез клон, регистриран в България, изпадне в несъстоятелност, то в този случай Гаранционният фонд гарантира вземанията на увредените лица за вредите, причинени им от МПС, които обичайно се намират в Република България и имат сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при такива застрахователи.

При пътнотранспортно произшествие, когато неидентифицираното моторно превозно средство е причинило смърт или значителни телесни увреждания и това е наложило престой в лечебно заведение за болнична помощ, фондът изплаща обезщетение и за вредите, причинени на имуществото на всички лица, надвишаващи 500 лв.

Фондът не извършва плащане за вредите, претърпени от лице, което по собствена воля е пътувало в моторното превозно средство, като е знаело, че владението върху него е било придобито чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс. Гаранционният фонд не плаща и когато лицето е знаело, че пътува в незастраховано моторно превозно средство.

На интернет страницата на Гаранционен фонд , е предоставена възможност за безплатно извършване на проверка наличието на сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Този достъп позволява на всяко лице по зададени критерии, като регистрационен номер на автомобила или номер на рама,  да провери дали по отношение на конкретен автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Освен по “Гражданска отговорност” от Гаранционния фонд се изплащат и обезщетения по задължителната застраховка “Злополука”, когато превозвачът не е имал застраховка.
Повече информация за Гаранционния фонд можете да намерите на www.guaranteefund.org.

Обезщетение по ГО се изплаща от застрахователя в срок до 15 работни дни, след като увреденото лице е представило всички поискани документи, свързани с установяване на основанието и размера на вредите. Срокът, в който застрахователят трябва окончателно да се произнесе по предявена претенция, е три месеца от датата на завеждането й. В този срок застрахователят е длъжен да определи и изплати размера на обезщетението или да даде мотивирано становище за отказ на плащане.

Важно е да се знае, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно с предявяването на претенцията пред застрахователя да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията.